******** **?

Дааааммм... дай рибу рибу рибу, даййй рибу рибу рибу дайй... мяуу... Много прециклям, ама сериозно много и все не казвам, каквото искам да кажа, да не би после да има "ейй, много сбърках". Все си мълча и най - много сбърках, че си мълчах, защото сега не ме чуват като говоря. Искам да кажа толкова много неща, но отново ме е страх... оправдаят ли се страховете веднъж, после трудно се превъзмогват. Ама да говоря ли или да действам, или в случая е едно и също, и да мълча ли или да се скрия някъде, или пак е едно и също? Вече не мога и да спя, понеже сънувам кошмари и някак не намирам утеха в нищо. Дори самото нищо не може да ме успокои. Знам какво искам, но не знам как да си го поискам. От трън, та на глог. Айде обратно на стартовата линия, тоя път без падания и дано поне да финиширам.