вторник, 6 март 2012 г.

Вторник

За какво живеем, ако не за моментите, в които се прибираш след 12 прекарани в университета дълги часа, изпълнени с безконечното доволство от затрупването с огромен масив от знания, който се опитваш да смелиш като стомах ябълка на гладно. Краят на 12те часа е съдържал кофти монитори, компютри с имена на социолози, SPSS, който те кара да се чувстваш като шимпанзе пред часовников механизъм (чуваш тиктакане и знаеш, че то означава нещо много важно, но не знаеш какво точно), и ВЪПРЕКИ ТОВА, когато прекрачиш прага на дома си, си мечтаеш да беше останал в университета, в тая що-годе уютна сграда, на която, колкото и ремонти да й правят, пак ще си е соц. Понеже днес разбрах колко е важно оформянето на въпрос от безвъпросният контекст (видиш ли, тука е ясната идея на прагматизма), аз имам отговор на тоя въпрос. На тоя, и на другия, и на третия и т.н. Както една учителка от гимназията отговаряше на всеки въпрос "защо" (защо имаме такова ужасно домашно, защо ми пишете двойка, защо слънцето ми блести в очите, защо ме замеряте с тебешир) - "ами, за да ви е гадно, бе!". Е, на мен ми е гадно, но в социологията намирам по някое парченце спасение. Споделям ги, макар да са валидни за конкретното място и време. Подозирам, че социолозите, или поне колегите, ще разберат, че даже и забавното ще усетят.



Заблудена студентска душа: "Кой казваше, че 2+2 не е 4, а само ние така си вярваме? Аристотел?"

(Без)авторитетен (т.е. избягват се разните му там властови отношения) преподавател: "Не е Аристотел, Витгенщайн е." Кимат студентските души - "да, да", кима и преподавателя - "е, да, де, има няколко столетия, но какво са те с оглед на вечността".



(Без)авторитетния преподавател: "Ако всяко наше действие е детерминирано от правило, от социален закон, по-добре да се гръмнем".

Междувременно, разбира се, установихме как човекът, но не кой да е, а рационалният homo economicus, всъщност може най-рационално цял живот да се самоубива, ако очакваните ползи от тази крайна цел оправдават вложените усилия и изразходвани ресурси.



Също така видяхме как SPSS има табличка като в Excel, ама иначе нямат нищо, ама нищичко общо помежду си. Но нищо де, клетките се разтягат на същия принцип.



Полезен вторник. Добре, че свършва.