Не е мисъл, а какво е?
Събуждане, премигване за миг.
Да е твое - не е твое,
не движение, а тик
Не е чувство, и това не е.
Не можеш да го вкусиш със език
Хващаш, пускаш, но не става
да уловиш несъществуващ вик.
Няма мирис и не пари,
студено не е и не шуми.
Сетивата са безсмислени тогава,
когато нещо ново ги смути
Дали хапе или целува,
дали щипе или боли?
Ако може да лекува,
всъщност ще те зарази.
И нежно гали, грубо драска,
почти красавица и звяр.
Ще те владее постоянно,
дори заситиш ли го с дар.
Във безвремие живее
и няма географска ширина,
но е там и постоянно в тебе,
с твърдоглавост на жена,
с мъжка гордост на колене
ти подава и ръка.
„Ела при мен” прошепва денем,
а нощем носи ти тъга…
О, приятелю безценен,
и ти безсилен си сега.
Но ако можеш помогни ми
да продължа напред в стиха.
