четвъртък, 23 април 2009 г.


ПРИЯТЕЛ Е ТОЗИ, КОЙТО ТИ ПОДАВА РЪКА И ДОКОСВА СЪРЦЕТО ТИ!
Струва си да мигнеш, заради самото мигване. И с отворени и със затворени очи да не е тъмно и да не ти е страшно...

събота, 18 април 2009 г.

Боли


И отново болката.Тази болка, която изригва от сърцето и се разпространява до всяко кътче на тялото, сякаш че се движи по кръвта. И сълзите потичат без да се усещаш, без да усещаш нищо около себе си. За пореден път се убеждавам, че болката е най - чистото и истинско чувство, което човек може да изпита. Любовта е егоистична. Обичаш, защото искаш да бъдеш обичан. Неподправена и благородна любов може да изпитва единствено Бог, ако го има. Щастието е измамно. То идва и си отива като дъжд през април и не си е само за теб. Все се намира с кого да го споделиш... Докато болката, ооо, тя е ЕДИНСТВЕНО ТВОЯ! Никой не може да ти я отнеме и никой не може да я изживее с теб. Времето спира и се започва.. изведнъж, все едно изригва вулкан... и после по кръвта... навсякъде в теб, около теб, вече няма друго пространство. Ти самият си болка. Ти си чист и истински и това боли. Защо не може да спре?

неделя, 12 април 2009 г.

Брей. Отново безсъние. Не съм се чувствала така от две години. И за да е още по - достоверно чувството си припомних предишното лайно. Започвам да се чудя какво не ми е наред и цял живот ли ще избирам безсънието. Не искам нищо, не ми се прави нищо, не чувствам нищо. Все едно съм изтръпнала и правя всичко механично. Просто си спомням как беше преди, как можеше да бъде и как сега не е. И как винаги съм вярвала, че е възможен един единствен скок. Защо скочих само с единия крак и то в грешната посока? За да не мога пак да спя? Идея си нямам какво да правя!

петък, 10 април 2009 г.

Еволюция


Когато сутрин се събудиш
и ти е едно такова консеквентно,
мъничко поне не се ли чудиш
дали ще е завинаги или моментно?

Когато с микроскоп смаляваш
целия огромен свят,
мъничко поне не се ли отегчаваш,
че всичко има цвят на калиев перманганат?

Когато с ирония или сарказъм
гледаш на собствения си живот,
няма ли и мъничко боязън,
дали си роб или просто идиот?

А когато вечер късно
пак не можеш да заспиш,
мъничко поне не ти ли става ясно?
За разбиращите - по-голям бакшиш!