Брей. Отново безсъние. Не съм се чувствала така от две години. И за да е още по - достоверно чувството си припомних предишното лайно. Започвам да се чудя какво не ми е наред и цял живот ли ще избирам безсънието. Не искам нищо, не ми се прави нищо, не чувствам нищо. Все едно съм изтръпнала и правя всичко механично. Просто си спомням как беше преди, как можеше да бъде и как сега не е. И как винаги съм вярвала, че е възможен един единствен скок. Защо скочих само с единия крак и то в грешната посока? За да не мога пак да спя? Идея си нямам какво да правя!