Нима животът бързо отминава
като автобус от автобусна спирка
и нещастникът до гроб се обвинява
за нечутата сигнална свирка?
Нима единственият път е този,
по който се търкаля автобус,
и пътници сънуват мириса на рози,
унесени в безличния предложен вкус?
Мечтаеш ли да стигнеш рая,
дори цената да е да умреш?
Нещастнико, абсурд така да те живея,
предай се, и да тръгнем пеш!