Не съм театрален критик, но се смятам за човек, който разпознава добрата актьорска игра, предимно заради високия праг на чувствителност към душевните забавления, който и днес продължавам да изграждам. Андрей Баташов беше актьор, който умее да погъделичка всяко сетиво на публиката, да докосне и да задоволи духовната жажда на всеки един зрител. Андрей Баташов беше най - добрият актьор, когото съм виждала. Дълбоко съжалявам, че мога да говоря за него само като за актьор, но кой зрител не се докосва до истинската личност на артиста, когато той влага сърцето си в изкуството? Андрей Баташов интерпретираше себе си във всяко едно представление и нито едно представление не беше еднакво с друго. Смъртта му е невероятно трагична загуба за семейство, приятели, колеги, но също и за почитателите, които са успели да опознаят само една част от истинския човек. Човекът на сцената, който на края на спектакъла поглъща аплодисментите с благоговение и се ръкува с хората от първия ред. Имах невероятната чест да присъствам на едно от последните му представления и въпреки, че той видимо не се чувстваше добре, до самия край се раздаваше за публиката. Мога само да предполагам как се чувства един актьор на сцената, но това което се чете в очите му, когато зрителите се изправят на крака, е пълно удовлетворение от живота. В очите на Андрей Баташов винаги съм виждала и желание за още.
Ако някоя вечер след посещение на добра постановка, правя любов с половинката си, и след девет месеца се роди момче, ще го кръстя Андрей.
Дълбок поклон!
