вторник, 17 март 2009 г.

Последен миг


Отново се опита да отблъсне ръката му, но както и преди, сякаш го придърпа още повече към себе си. Мразеше това. Мразеше, че в негово присъствие се изгубва и мразеше страха, че повече няма да се намери. Винаги я бе карал да се чувства така. Може би това я привличаше. Той успя да открадне неприкосновеността й още в самото начало и без особени усилия. Появи се в живота й, за да я накара да повярва, че светът може да се усеща по различен начин, че един мъж може да се усеща по различен начин. Преди него не беше изпитвала съвършенството в простотата. Преди да познава ръцете му, кожата й не настръхваше от всяка капка вода, от всеки полъх на вятъра. Изострената чувствителност на тялото се прехвърли върху душата и ако преди слънчевият лъч, промъкващ се между прашните завеси, не и правеше впечатление, то сега предизвикваше необясним трепет и радост. Денят беше по–светъл, нощта – по–тъмна. Болката – по–истинска от всякога.

Пак го отблъсна. А не искаше. Боже Господи, как не искаше! Можеше просто да отстъпи назад, да избяга, но го блъскаше и удряше... докосваше. Обичаше той да я докосва. Обичаше да е в нея, да я изненадва с всяко негово движение. Обичаше да свършва в устата й – сладката въздишка на освобождението и задоволяването на онова грешно „Аз”, което всички притежаваме. Неговият вкус беше вкусът на живота. Дори сега, когато ядът и горчивината я изпълваха, тя не можеше да не отвърне на ласките му. Не очакваше да го види в безлюдната градина посред нощ. Още повече се изненада, когато без да каже нищо, я притисна към студената каменна стена на къщата и я целуна грубо, нахално, без да очаква отговор. Тя се опита да се съпротивлява, но той хвана ръцете й високо над главата и продължи с устни по врата й, докато не стигна до ухото и го захапа почти нежно. Тя изпусна тиха въздишка, не можейки да скрие тръпката, която премина по цялото й тяло. Усетил мълчаливата капитулация, той още по – настървено я обърна с гръб, като с една ръка държеше нейните, а с другата повдигна дългата лятна нощница. Започна да гали дупето й през тънкото бельо като с всяко движение позволяваше на пръстите си да се вмъкват под него. Тя не можа да сподави стона си, когато той разкъса бельото й и усети члена му да пулсира до кожата й. Не беше разбрала кога е успял да се освободи от собствените си дрехи, а и вече нямаше значение. Навлезе в нея бързо и рязко, предизвиквайки сладка болка. Остана така съвсем неподвижен, пулсиращ дълбоко в нея. Почувства се за кой ли път напълно завършена, сякаш нищо не и липсваше, сякаш истинското съвършенство беше тяхното удоволствие. Сълзи потекоха от очите й, когато си спомни, че това вече е забранено, че сама се отказа от него. Опита се да ги скрие, но той усети че нещо не е наред. Бавно излезе от нея и я обърна към себе си. Целуна я по челото, по очите, по устните... можеше да го прави цяла вечност. Тя се успокои и погледна с очакване, с надежда, с вяра, какавато не беше изпитвала от много време. Позволи му да смъкне копринената нощница и остана съвсем гола пред погледа му, който обещаваше много сбъднати грехове тази нощ, но я караше да се чувства невинна и чиста като малко дете. Обхвана с шепи гърдите й и мъчително бавно плъзна устни към зърното й. Близна го лекичко, колкото да го подразни, и тръгна към другото. Тялото й се изви като дъга, когато го засмука жадно и усети лекия натиск на зъбите му. Ръцете му стиснаха здраво дупето й, за да не може да мърда, и езикът му продължи своя път надолу по корема й. Спря само за да й даде малко време да свикне с ритъма на пръстите му в нея. Беше топла и влажна и плътта й мълчаливо го молеше за удовлетворение, молеше се за него. Без да престава двиежнието на пръстите си, езикът му стигна до сърцевината на нейното желание и започна да го ближе, ускорявайки темпото все повече и повече. Тя впи ръце в раменте му, за да посрещне бурната вълна на оргазма, и се притисна към него, докато и последната тръпка не премина. Завладяна от ленивото удоволствие, не разбра кога беше легнал на меката трева и я бе придърпал върху себе си. Погледна го със дълбоките си, още насълзени очи, и се спусна надолу, притискайки се към тялото му. Разбрал целта й, той хвана главата й и я насочи към възбудения си член. Тя го хвана и лекичко започна да го масажира,докато езикът й облизваше лъскавото връхче с проблясващи по него капчици. Засмука го, както той бе засмукал зърното й и прокара за последно устните си по цялата му дължина преди да го поеме. Тя изпита половината от неговата наслада, когато бе целия в устата й, твърд и пулсиращ, и когато сам определи ритъма на движението. Той изстена и сграбчи косата й за да я придърпа отново върху себе си. Проникна в нея, и разтвори дупето й за да може и него да погали, оставяйки я без дъх. Всеки тласък беше по – мощен и по – груб от предишния, тя прошепна името му задъхано и се надвеси над него, за да може езиците им да имитират същия ритъм, стар като света. Тя потрепна и се отдаде на единственото щастие, което и се струваше реално и истинско, защото не бе сама в него. Взрива на удоволствието я завладя и извика. Тялото на младият мъж се разтърси и той се изпразни в нея.

Сърцата им още биеха бързо, като едно. Тя се отпусна върху него и си пожела той да вярва, че това не е последният им миг любов.

понеделник, 16 март 2009 г.

Нещата се повтарят

Нещата се повтарят,
повтарям се и аз
и някак не забравям
възела във нас.

Нещата се повтарят,
а времето тече
и някак не долавям
цигулка на щурче.

Нещата се повтарят,
пак съм в твоя Ад
и някак се улавям
в безсмислен кръговрат.

Нещата се повтарят,
повтаряш се и ти
и нима това повтаряне
някак ще ни промени?

вторник, 10 март 2009 г.

Сън за щастие

Възприятията за болка са най - силни. Когато усещам болка, светът се размива, губи очертания и спира да съществува. Съществувам само аз и болката. Ние сме едно. Една симбиоза, която изтощава докрай и не позволява на нищо друго да се докосне до мен. Знам, че съм жива, но това не е достатъчно. Не е достатъчно да имам пулс и да дишам, както само обичта никога не е достатъчна. Не чувам нищо, не виждам нищо, не знам нищо. Искам да заспя, а не спира да боли!