Сън за щастие

Възприятията за болка са най - силни. Когато усещам болка, светът се размива, губи очертания и спира да съществува. Съществувам само аз и болката. Ние сме едно. Една симбиоза, която изтощава докрай и не позволява на нищо друго да се докосне до мен. Знам, че съм жива, но това не е достатъчно. Не е достатъчно да имам пулс и да дишам, както само обичта никога не е достатъчна. Не чувам нищо, не виждам нищо, не знам нищо. Искам да заспя, а не спира да боли!