Едно такова непълноценно

Как искам да знам какво искам! Знам какво не искам, но това не е достатъчно, за да стопя топката в корема си. От мене лъха на страх и несигурност. Разочаровам се от себе си три пъти за последните 4 дни, което е прекалено много! Може би съм твърде самокритична, но някак това не ме успокоява особено. Мисълта ми е толкова несвързана, че и аз не се разбирам. Шибан пубертет, шибано сърце, мамка му на родителските забрани и най - вече на проклетата ми измъчваща (в повечето случаи ненужно) СЪВЕСТ! Поне знам, че има хора на които мога да кажа "Обичам те!" с цялото си сърце и душа, и като го направя ще ми стане едно такова топло.