четвъртък, 3 септември 2009 г.

За ревността и родителите

Според мен ревността трябва да бъде причислена към седемте смъртни гряха. Нарежда се перфектно точно след гордостта. Като се замислиш всеки един провокира следващия. Похотливост, чревоугодничество, скъперничество, леност, гняв, завистничество, горделивост - след секс огладняваш, за да се наядеш хубаво трябват пари, ама някак те домързява от целия процес и се ядосваш на себе си, после се ядосваш и на другите, че са по - добри от теб, след което си казваш, че всъщност ти си по - добрия и започваш да ревнуваш всичко онова което си е твое и не го даваш на н - и - к - о - г - о! Тук вече някъде се поражда въпроса: ами родителите смъртен грях ли са и ако са от какво се пораждат? Страх ме е да се бъркам чак толкова надълбоко в работите на Оня горе или в случая на Оня долу, та за това въпроса си оставя висящ. (Ако някой има отговор скайп sasi_91. )
Това, което се вижда и се знае, и си е съвсем в рамките на извратената логика, е , че родителите ревнуват децата си. Глупава ревност, неоправдана ревност, която се процежда от паническия страх, че малкото бебче го няма и един ден ще порасне, ще се напие, ще забременее или забремени някого, ще избяга, ще се ожени, ще пристигат призовки от районното... Все неща, на които те не могат да попречат по никакъв начин, просто защото детето им не зависи вече от тях. Не ме разбирайте погрешно, мама и тати си ме издържат, става въпрос за неадекватната зависимост, която изчезва някъде към единайстата година. Когато вече искаш да излезеш сам, искаш да гледаш телевизия сам, искаш да спиш без плюшеното мече (при мен последната фаза, така и не дойде). Родителите се плашат адски много да не загубят детето, което си е тяхно, само тяхно, не става да е самостоятелно. До тук с оправдаването им. Опитвам се да проявявам разбиране, но това не променя факта, че тази ревност ме убива. Спира и задържа естествени пориви на еволюцията. Какво трябва да означава "виждате се прекалено често с това твое гадже" ? Защо пък да се прибирам по - рано, за да си кажем здрасти и отново да сме разделени от тухлената стена, един пред компютъра, друг пред телевизора? Защо майка да не уважи желанието на сина си да я запознае с приятелката си, само защото " не иска да се запознава с всяка" ? Просто някои неща не могат да се преглътнат. Засядат на гърлото и не помръдват, или се топят или растат. Надявам се с течение на времето да не се задуша, а да успея да си поема дълбоко въздух. Седем гряха са ми достатъчни. Точно ги овладях, не ми трябват други.