Когато сутрин се събудиш
и ти е едно такова консеквентно,
мъничко поне не се ли чудиш
дали ще е завинаги или моментно?
Когато с микроскоп смаляваш
целия огромен свят,
мъничко поне не се ли отегчаваш,
че всичко има цвят на калиев перманганат?
Когато с ирония или сарказъм
гледаш на собствения си живот,
няма ли и мъничко боязън,
дали си роб или просто идиот?
А когато вечер късно
пак не можеш да заспиш,
мъничко поне не ти ли става ясно?
За разбиращите - по-голям бакшиш!
Няма коментари:
Публикуване на коментар