И отново болката.Тази болка, която изригва от сърцето и се разпространява до всяко кътче на тялото, сякаш че се движи по кръвта. И сълзите потичат без да се усещаш, без да усещаш нищо около себе си. За пореден път се убеждавам, че болката е най - чистото и истинско чувство, което човек може да изпита. Любовта е егоистична. Обичаш, защото искаш да бъдеш обичан. Неподправена и благородна любов може да изпитва единствено Бог, ако го има. Щастието е измамно. То идва и си отива като дъжд през април и не си е само за теб. Все се намира с кого да го споделиш... Докато болката, ооо, тя е ЕДИНСТВЕНО ТВОЯ! Никой не може да ти я отнеме и никой не може да я изживее с теб. Времето спира и се започва.. изведнъж, все едно изригва вулкан... и после по кръвта... навсякъде в теб, около теб, вече няма друго пространство. Ти самият си болка. Ти си чист и истински и това боли. Защо не може да спре?
Няма коментари:
Публикуване на коментар