Кошмари

Вече цяла седмица... и не престават. Естествено при кошмарите усещането за реалност е някак по - силно, от колкото при хубавите сънища. Току що една приятелка ми каза, че е по -добре веднъж да те заболи силно, отколкото дълго време по малко. Аз имам чувството, че всеки сън продължава години, а времето, когато съм будна е само няколко мига. Не знам дали се дължи на факта, че всички отново очакват прекалено много от мен ((или аз очаквам прекалено много от себе си)), че времето не стига за нищо, че страхът от мощен, неизбежен, всеобхватен провал ме завладява отново, или че той сънува бившата си приятелка, но сънят не стига, кошмарите продължават и ме хваща яд, че не ги помня всичките. Хубаво е единствено усещането като се събуждам, все едно някой ме е ощипал като по филмите и "о, да! било е само сън". Е, вече не ми харесва какво виждам и като си затворя очите.