Как искам да си спомня утре. Всеки от нас познава времето, защото ние сме се родили в него и то в нас, но никой не може да си го спомни изцяло. На моменти ми се струва, че ако не си спомня, ще се разпадна на милиони парченца от напрежение заради неизвестното, което всъщност ми е известно. Боли ме от мисълта, че човешкото съзнание страда от самото себе си, заради собствената си ограниченост и логичност. Логика, лишена от фината настройка на душата и изтъкана от циничност и егоизъм. А имам нужда да си спомня утре. Да знам, че той е там и го усещам със всяка капка дъжд, паднала между нас. Да знам, че не се събуждам сама и аромата на силното кафе е истински. Истински, а не фалшив като сигурността ми. Искам да си спомня утре и да чуя ударите на сърцето си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар