Залезът разкървави Луната.
Ах, дано я заболи!
С тихи стъпки по водата
крехки кости натроши.
Камата се заби в сърцето,
разкъсвайки горещия живот.
Но кого прониза острието?
Тялото или човешкия порок?
Кръвта изтри сълзите.
Разложената плът се потопи в пръстта.
Като тъжните цигулки на щурците,
които пак посрещнаха нощта.
Страхотно е написано.
ОтговорИзтриванеБраво!