ТАВАНСКИ СПОМЕНИ 2
(по Валери Петров)
Таванът прашен е и паяжините скъсани.
Стълбите проскърцват с нотката на джаз.
И ковчег от спомени, неотдавна търсени,
и комплект от чувства купени за нас.
Ето роклята червена,
ушита от съседката под вашия етаж.
Вместо с копчета, със цип снабдена,
да спести страха в дванайсетия час.
Ти дойде във полунощ в студентската ми стая
и решителност личеше в сините очи.
А, аз си мислех, че точно за това мечтая.
Млад човек - от де да знае, че греши?
Направих крачка, две, три, пет.
А ти на устните ми се предаде.
И съдбата прати мъничко късмет,
и пръсти разтреперани... и ципът заяде!
Ах, студента как се разтрепери!
Чак тогава осъзнах,
че твоето сърце моето намери
и не е нужен плач, но пак желаем грях.
Как ме спря една червена рокля?
Малко странно, но до днес не знам.
И вместо нея, аз исках да те стопля,
със дъжд от копчета, без глупав план.
Комплект от чувства на нощта продадени
напомнят тихо нотката на джаз.
Седни до мен. Циповете са създадени
да разкъсат паяжините в нас.
Няма коментари:
Публикуване на коментар