6 дни поред, 6 sms-а с почти еднакъв текст. Защо по дяволите?! Не стана ли достатъчно ясно, че щом използвам нещо такова в сделка (с/у гъделичкане) явно имам нужда от внимание? Не искам аз да съм на последно място, след всички други приятели и приятелки. Не мога да приема той да ме приема като нещо, което винаги ще си стои на рафта и евентуално, от време на време, ако стане наложително, да го избърше от прахта. Не, не съм в цикъл и да, клише е, но вече не ме интересува. Той ме кара да се чувствам като клише. Но не се отказвам. Ако се откажа ще клиширам случая. Въпросът е: кога търпението ще се превърне в малодушие?
Няма коментари:
Публикуване на коментар