"Миличко, после да не кажеш, че не излизаме никъде заедно"

Моля?! "Миличко, после да не кажеш, че не излизаме никъде заедно". Аз, че веднъж съм решила да отида на театър с приятелки (и го каня и него, уважаеми дами), той веднага да се направи на мъж и да извади едно такова огромно его, дето не знам как си го носи със себе си. От кога съм била планирала така нещата... да не съм го правела друг път... дразнело го... Всеки път, когато сме ходили на театър, той е решавал кога, къде, как, с кого и т.н. И говориме, между другото за много калпава организация на нещата. Не във всички случаи, но в повечето. Само защото има пенис между краката и естествено едно същество с пенис мисли "по - логично" от едно същество без такъв, на него му е позволено всичко и винаги той е прав. "Миличко, после да не кажеш, че не излизаме никъде заедно". Как да не го кажа, как? Всяка уважаваща себе си жена, не само би го казала, би го изкрещяла. От месеци не сме ходили някъде на обяд или вечеря (или просто на място с храна). Където обикновено може да се каже, че сме Излизали. На театър винаги той трябва да си доведе някого. Нали е загрижен за културата на света! За едно кино не можахме да се разбрем. Накрая естествено той се оказва болен, уважаеми дами. Но едва ли това ви изненадва. Може би е някаква реакция на организма. Като инстинкта за самосъхранение. Боже мой, естесвено, че ще кажа, че не излизаме никъде заедно! Мамка му, аз съм правила толкова компромиси, ходила съм с него при всичките му "ние владеем света" приятелки, а той: "Еее, защо сега на това. Има толкова по - хубави постановки. Миличко, после да не кажеш, че не излизаме никъде заедно". Не че не излизаме заедно. Той не ме води никъде! Толкова ли ще му е трудно, ако сме само двамата някъде... ако направи нещо специално за мен, а не за всички останали... Уважаеми дами, губя ли самоуважението си?