И точно, когато си мислиш, че цялата дандания и напрежение са свършили и започваш отново да усещаш глад и студ, точно тогава разбираш, че всъщност нещата едва започват. И всеки продължава да напира и да се бори за собствената си "справедливост", да дава оценки на всичко и акъл на всички. И отново се водят безсмислени спорове, защото никой не чува какво казва другият, никой не търси грешката у себе си, а и да я потърси рядко я намира. И отново глупостта е израз на протест срещу "моята несправедливост", понякога прикрита зад общата. И не знам дали нещата някога ще се променят и дали ще се променят към по - лошо или към по добро. И иска ми се следващото "и" да е различно...
Няма коментари:
Публикуване на коментар