Сламка

Кажи ми как света, за Бога, е узрял
във толкоз много фалш и кал?
Отговори ми тъй направо, отведнъж.
За миг се спри да бъдеж МЪЖ!

Къде забравиха се славните поети
с идеалистичните куплети?
Вярно, понякога превзети,
но правят го така да се усети....

Оглеждам се във панаир на суетата,
как всички чинно и почтенно заемат си местата
и чак се плаша, че и аз се виждам там
залята с кичове, сервилничене,СРАМ!

Някога по - друго гледах, знаеш....
Но преди завинаги да ме окаеш,
кажи ми как да бъда твърда?
Да махна чуждото, което се намърда?

Тука вътре във душата...
Което като спя се мята
и като пожелая нещо силно
ми казва: "не бързай, може пък да не е стилно".

Ха, стил ли! Стил няма в нашто поколение.
Всичко стилно "потъна във забвение".
Ето, да клишираме и критиката може.
Как до там се спуснах, Боже?!

Помня думите ти ясно:
да не свиквам, когато ми е тясно.
Кажи ми как тогава, мой порок,
да направя света малко по - широк?

Знам, че няма смисъл да те питам.
Но трябваше поне да се опитам,
за да избегна тази рамка
от фалш и кал...
хванах се за сламка.