Не знаех, че ще е толкова трудно. Защо не ми каза? Знам, че не разбирах и не ти вярвах, но трябваше да ми кажеш. Спомням си когато ми разказваше за парите и тяхното място в живота. Колко ли глупава и наивна съм изглеждала в очите ти... В моя нереален свят с идеалистични идеи и мечти, в които няма място за криза, за страх и за провал... Защо не ми каза, че няма да се справя с отговорностите на зрелия човек, с бързото и еднообразно темпо на делника... Защо не ми каза, че времето не стига, че един живот не стига да изживееш себе си и да имаш поне една минутка да погледнеш към небето? Едва ли щях да ти повярвам, но да ми беше намекнал поне... Хубаво беше там в нашето безсмислие и ми липсва това чувство на увереност, което изпуснах, слизайки от трамвая. Искам да забравя настоящето, искам да заспя най - дълбокия сън, искам да имам сила да променя света. Защо не ми каза?
Никога не ни казват...
ОтговорИзтриване