Манифест на българския гражданин (2013)

Аз съм гладен.

Прибирам се след осем часа работа и вкъщи няма нищо за ядене.

Студено ми е.

Радиаторите отдавна са свалени, но все още плащам на Топлофикация.

Аз съм глух.

Оглушах, слушайки българските медии.

Аз съм сляп.

Спряха тока в 00.00 часа на крайната дата, защото не го  платих.

Аз съм разочарован.

Това ли е демокрацията на/след Прехода (а, преход към какво?!)?

Аз съм гневен.

Ще изляза на улицата да го изкрещя, защото още не съм ням.

Гражданско ми е.

Аз съм гражданин

...

Игрите на всички досегашни български граждани са игри на глада. Защо да си играем на обмислени решения и действия, на избори, референдуми, а пък и на граждански инициативи? Апропо ББ трябваше да се грижи за тези неща, но на едно дете за да е доволно и щастливо, освен да му пееш песнички и да му сменяш пелените, трябва и да обръщаш внимание на възпитанието му и да го учиш да бъде самостоятелно. Не става само с ядене, както се казваше в една реклама. Сега (ако живеете в някой по-голям български град) можете да погледнете през прозореца и да видите какво става когато и яденето е под въпрос.

А, то не че яките младежи дето викат с пълно гърло навън са недояли, съвсем не. Обаче там е работата, че гладът е най-заразното чувство на света. Седне до тебе някой гладен и хайде и ти започваш да усещаш стържене в корема. Видиш реклама я на Макдоналдс, я на Кеефси, я на Събуей, пък и те на всеки ъгъл, и те стяга под лъжичката. Глад ще да е. А колко е хубаво да си гладен! Това е най-висшият екстаз на смъртното тяло, точката в която най-осезаемо се доближаваш до своя дух. Първо ти е едно такова леко, чувстваш се като перце, което ще литне да гони въпросният дух. Даже и прилив на енергия усещаш, все едно си изпил протеинов шейк и ей сега ще блъскаш два часа във фитнеса. После ставаш прозрачен. Вече не си материя. Полицейската палка ще мине през теб, през празния ти корем и още по-празната глава. Но това вече няма значение, ти си Дух. Духаш над ожуленето място за да притъпиш щипането и чакаш някой да сипе кислородна вода, да преболи веднъж, пък да хване коричка и да мине. И шоколад ще получиш (Милка с цели лешници, той ти е любимия), защото си бил юнак. Защо си бил юнак? Е, че нали юнак без рана не може!

Как само звучи, а? Юнак! Много голяма българска дума, голяма като Ботев и Левски. Бъл-га-ри ю-на-ци! Абе, тя май-май думичката като турска ми звучи, ама няма да издребняваме или да рискуваме да ни убият с паветата пред Народното събрание. Бъл-га-ри ю-на-ци! Велики сме, ей! Шшшт, тихо да не уплашим съседите гърци, че българинът е най-шумен като се събуди след сън. Е, не ни събудиха навреме, но времето е относително понятие, пък и ние го мерим с търпение. На края на търпението ни е оставката на мафията. Какво ще стане после ли? Какво после? Нима има после? Сега сме всички заедно, сега кръвта се слива, защото сме една кръвна група и трябва да потечем из улиците, за да се почувстваме един друг.

Е, да де, ама като изядеш шоколада (Милка с цели лешници), и ти става едно сладичко и доволно, пък и сито. А и шоколадът ускорява производството на червени кръвни телца и изобщо само кръвта помниш, само тя ти е в главата.

кръв – народ – нация – избори – демокрация

Мили граждани, кое е излишното?