В празното на дъното е чашата,

изпранена напълно от уискито.

Умът превърна всяка чаша в наша

и всяко уиски в искрено неискано.

На дъното на чашата е празното,

кънтящо с ехото на мислене.

А уискито направи празно важното,

което с искане изисквахме.

Чашата изпразни се до дъното,

а там уиски и да искаш няма!

От самосебе си се е превърнало

в ехо от вдъхновение и драма.

Чашата е преход към бутилката -

важното в процесът на напиване.

Отвих капачката без мислене и с искане.

Нали след празното е време за убиване...