На театър - 29ти февруари

"Мисля, че е време да отида на театър", както пее Ерол, та по този повод преглеждах програмата за единствения свободен ден (вечер) следващата седмица - 29ти, сряда. Резултатът е доста приемлив.


Театър 199 Валентин Стойчев – Рибарят и неговата душа, 19.30ч
Оскар Уайлд. Мариус Куркински. Всяка година се чудя защо не остава време за нея. А трябва, сигурна съм, че трябва. Дори не смея да имам конкретни очаквания. Предполагам, че те ще се оформят чрез ретроспекция, след като гледам постановката.

Народен театър Иван Вазов - сцена Сълза и смях – Пет жени в еднакви рокли, 19ч
Веднага познах – това ще да е неангажиращото, разпускащо, представящо красиви и харизматични актьори на сцената представление, за което се обзалагам, че е препоръчително да си вземеш билети две седмици по-рано. Интересно ми е дали от втория ред (обичам да седя на първи или втори ред) се забелязват алкохолните торбички на Чочо или актьорската му игра е наистина толкова добра, че да ги прикрива. Отдавна не съм ходила на театър и въпреки, че Койна и Чочо на една сцена са примамливи, не съм сигурна, че искам да са първият ми път (тази година). Предпочитам да дам цветето си на нещо малко по-претенциозно.

Народен театър Иван Вазов – Крадецът на праскови, 19ч
Оу, йе. Любима повест, любима история! Любим Юлиян Вергов! Класика, класика и пак класика. Ако не отидем сега, ще отида друг път, но определено искам да се насладя на сценичната реализация,от която се надявам да не лъха тежък драматизъм. Самата история е достатъчно тъжна и поглъщаща.

Театър Българска армия – Железният светилник, 19ч
Отново класика, но не така лелеяна от мен. Многообразието от лица на сцената винаги ми се е струвало натоварващо (наличието на един от братята Бахарови не променя този факт), още повече, възпроизвеждащо елементи от тежката ни народопсихология. Така например аз знам, че харесах пиесата „Албена“ по Йовков, но също така знам, че нищо не разбрах и трудно следях действието. След това прочетох разказа и се оказа, че наистина съм останала доволна.

Младежки театър Николай Бинев – McBeth, 19ч
Режисьор е емблематичния Теди Москов. Пиесата е доста критикувана като повърхностна и крепяща се на стари лаври на режисьора, но точно за това аз бих я гледала с удоволствие. Залагам на тънък, може би леко пошъл хумор, който вероятно не се е понравил на широката публика (която е яхнала мейнстрийма на Рачков и Любо Нейков).